Още 365 дни минаха, а аз съм доникъде с живота си. Още не съм преборила страховете, които уж щях да преборя през 2016. Още не съм научила испански, а щях да го направя през 2015. Още не съм разбрала какво е призванието ми в този живот, ...

Имах някъде поеми За него писах ги аз За този, който за първи път обикнах Бях малка и не осъзнавах Че не трябва да се изчерпвам Ако се изчерпвах за всеки Сега нито едно късче не би останало от мен Ти виж, от друга страна си заслужаваш Би...

Откакто свят светува Се опитвам да римувам Ще ми се да можех, но уви не мога И добре че ти се появи Такъв красив и със сините очи Благодаря ти, че научи ме На рими, на рими и на обич.

Тъмно, мрачно, гъста тъга горяща вътре в обвивката ми. В сърцето ми.
Не знам защо се чувствам така. Все пак имам всичко от което се нуждая. Имам теб, въпреки че исках него. Може би е това? Но нали съм щастлива с теб. Има ли начин той все ...

Пиейки кафето си се чудя - с какво първо да започна? "С формирането на живота ти" - ми казва гласчето в главата, "спри да го обичаш" - прошепва след това. Истината е, че тялото ми иска единствено да лежи, да пие кафе...